Балканска чубрица, платтска чубрица, овчарска чубрица
-- Satиreja тoпtaпa L.

Разпространение. По сухите каменисти склонове на всички наши
планини, предимпо на варовик.
Описание. Много годишно тревисто растение вдървено в основата стъбло и изправени четириръбести цветоносни
Kлонки, високи до 30 см, обикновено окосмени само по две срещуположни страни. Листата са тясно ланцетни, до 3 см
дълги, голи илип крити С прозрачни точковидни жлези по ръба. Цветовете са белиили виолетоворозови/двуустни и са събрани по 3-5 на обща дръжка в пазвите на листата, образувайки класовидни съцветия.
Използваема част. Надземната част, брана преди, през време и след цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при t до
35с. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и парлив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в
бали. Запазва се в сухо и проветриво място.
Химичен състав. До 2% етерично масло (състои се от пирвакрол, парацимол, терпени, неуточнен фенол), слуз, витамин
С, танини и др.
Лечебно действие и приложение. Билката стимулира стомашната и чревната дейност. Има отхрачващо действие.
Употребява се при чревни болки, летни диарии, против по­връщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни,
жлъчни болести. Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие,
виене на свят, сърцебиене, прижажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1
винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Същото лечебно действие има и културната чубрица (Satu­reja IlOrteпsis L.),
която се отглежда в цялата страна като растение за noдправка. Използува се, както планинската чубрица.