Сабур, сара сабур, алое - Аlоe ferox ., Аlоe vera Ь.

Сем. Кремови - Liliaceae

Разпространение. Из пустинните райони на Източна и
Южна Африка.
Описание. Многогодишни сукулентни растения със сочни, месести, бодливи листа по
изправеното стъбло.
Използваема част. Сгъстеният сок от растенията, получен при разрязване на листата.
Самото събиране на сока става по следния начин: листата се отрязват до основата,
нарязват се отвесно и изтеклият от тях сок се събира и сгъстява чрез варене на прав
огън, на водна баня или вакуум. Сгъстеният сок има характерна миризма и горчив вкус. На вид е
прозрачно стъкловидна маса, жълтокафява или непрозрачна, матова, червенокафява. Пази се на тъмно в стъклени
банки.
Химичен състав. Растението е слабо изучено. Изолирани са алоеемодин, антрaгликозиди - алоини, свободни
автрахинови, смолисти вещества, алое смола, етерично масло и др.
Лечебно действие и приложение. Сабурът притежава слабително действие, а в малки дози подобрява храносмилането и
действува жльчегонно. Прилага се за лечение прихроничен запек и запек вследствие атония (слабост) на червата.
Българската народна медицина препоръчва екстракта от сабура още при чернодробни и жлъчни болести, жълтеница,
ракови, тумори, главоболие и др. Академик Филатов въведе лекуване на тежки заболявания с екстракта на сабура. Той
държал растението при ниска температура и на тъмно дванадесет дни. Водният екстракт от листата на такова растение
повишава защитните функции на болния организъм. Този екстракт се прилага при очни заболявания(потъмняване на
стъкловидното тяло, конюнктивит и др.), общи заболявания (хроничен артрит, колити, стомашна язва). Външно сокът на
сабура се употребява за лечение на рани от изгорено, абсцеси, циреи и др.
Начин на употреба. По лекарско предписание.
Внимание! Да не се употребява при бременност и в големи дози!