Изсипливче голо,белuло - Herniaria glabra L.

Сем. Карамфuловu
Разпространение. По песъчливите и тревистите места в цяла България докъм
1500 м надм. височина.
Описание. Едно- или двугодишно тревисто растешrе с разклонени лежащи стъбла,
дълги до 15 см. Листата са дребни, ланцетни до елиптични и лопатовидни с ципести бели или
зеленикави прилистници, цветовете са дребни, жълтозеленикави, с 5-делна чашка, 5-листно
венче и 5 тичинки.Те са събрани в странични главести или главесто класовидни съцветия.
Използваема част. Стръковете без вдървенялото в основата стъбло, брани през време на
цъфтежа - юни-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при t до 50°С. Изсушената билка
има сребристозеленикав, жълтеникав до зелен цвят и нагарчащ вкус, а при разтриване между
пръстите излъчва миризма на кумарин. Допустима влажност 12%. Опакова се вторби или бали.
Запазва се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. Съдържа кумарин, кверцетин, рутин, тритерпенови гликозиди, твърдо
етерично масло, следи от алкалоиди, сапонина херниарин (с кумаринова миризма),
херниаловакиселина, танини, минерални вещества и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действа пикочогонно и болкоуспояващо. В българската народна мсдицина се
употребява при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, водянка, туберкулоза, албумин, бронхиален
катар и др. Прясното растение, счукано на каша, се препоръчва за налагане на трудно зарастващи рани, при обриви и
лишеи, а, свареното - за бани при същите болести.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се Залива с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие
по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Внимание! Да не се употребява при жлъчни камъни!