Лудо биле, беладона, бимбилик, развалниче, старо биле, отровно биле - Atropa belladonna L.

Сем. Картофови - Solanaceae

Разпространение. Из сенчестите гори, сечищата и храсталаците, в по-високите места
навсякъде в България.
Описание. Многогодишно тревисто растение със зелено, понякога с виолетов
оттенък, сочно, разклонено в горната си част стъбло, високо до 2 м, и с месест,
разклонен, отвън сивожълт, а отвътре бял корен, стигащ на дължина до 1 м. Листата
са тъмнозелени, с къса дръжка, яйцевидни, заострени, целокрайни, долните
последователни, горните почти срещуположни, единият от които е по-голям, отгоре
са голи, а отдолу - слабо окосмени. Цветовете са кафяво виолетови, единични или
по два, увиснали, разположени в пазвите на листата, с 5-делна чашка, 5-листно венче и 5 тичинки. Плодът е
черновиолетова, лъскава и сочна ягода с кисело-сладникав вкус.
Използваема част. Листата и корените на растението. Листата се берат през време на цъфтежа - юни-август. Самото
бране трябва да стане на няколко пъти. Берат се най-напред долните листа, които са по-големи, след известно време и
горните. Така листата като билка са по-качествени. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при t до 50С. Изсушените
листа са тъмнозелени отгоре и по-светли отдолу, с характерен мирис и горчив вкус. Опаковат се в бали. Корените се
вадят в началото на есента, когато плодовете узреят през септември, и то от 2-до 5-годишни растения. След измиване и
изчистване по-големите се нацепват и се сушат на сянка или в сушилня при t до 50С. Изсушените корени отвън са
жълтеникавосиви, а отвътре - бели, със сладникав, а впоследствие с горчив вкус и слабо упойваща миризма. Опаковат
се в конопени торби или бали. Търсена и изнасяна билка. Запазват се в сенчесто, проветриво и сухо помещение.
Допустима влажност на листата и корените 13%.
Химичен състав. Всички органи на растението съдържат следните алкалоиди: атропин, хиосциамин, l-скополамин,
апо­атропин, беладонин, азотметил-пиролин, азотметил-пиролидин, пиридин, тетраметилдиаминобутан; гликозида
метилескулетин, витамин С( в листата) и кускгирин (в корените), още скополетин, танини, пектини, нишесте, захароза,
фитостерин, ферменти и др.
Лечебно действие и приложение: плодовете на лудото биле притежават спазмолитични свойства, в резултат на което имат
болкоуспокояващ ефект при спазми на гладката мускулатура; потискат секрецията на секреторните жлези, ускоряват
сърдечния ритъм; хиосциаминът притежава възбуждащо влияние върху централната нервна система, а скополаминът -
успокояващо.
Растението се прилага за лечение на заболявания на храносмилателната система (стомашна язва, гастрит, чревни колики,
повишена киселинност), заболявания на дихателните органи (бронхиален задух, бронхит), на пикочополовите органи
(класическо средство против "бъбречна атака", т. е. при бъбречно-каменна болест, спазми на пикочопроводите),
възпаление на жлъчката и жлъчно­каменна болест; освен това растнието се препоръчва при магарешка кашлица,
спастичен запек, епилепсия, хорея, прекомерно потене, невралгия, при безсъние, при "кокоша слепота", критична
възраст у жената и др.
Българската народна медицина препоръчва корените на лудото биле още при безсъние, парализи, нощно напикаваие и
изпотяване, хистерия, морска болест, в очната практика и др. Коренът, смлян на брашно, се употребява също при гнойни
рани, рани от изгорено, при потсичане (за посипване), а смесен със свинска мас 1:50 - за мазане при хемороиди. Листата
му заедно с листата на татула се използуват за пушене при задух и др., а също като противоотрова при отравяне с гъби и
морфин.
В световната медицина се прилага препоръчаното от българския народен лечител Иван Раев лечение на паркинсонизма
(сънната болест) с корените на лудото биле. Той го е давал по следния начин: 30 г корени от лудо биле се варят 10 мин. в
600 мл бяло вино заедно с 1 кафена чашка животински въглища. Прецежда се и се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно
преди ядене 3 дни наред­ Следващите дни дозата се увеличава до 4 чаени лъжички дневно. 3 часа след взимането на
виното се приема малко настъргано индийско орехче и се дъвчат корени от блатен аир. Горният начин на лечение Иван
Раев е обозначил: корен. No 1 (корен от лудо биле); прах No.. 2 (животински въглен); хапчета No3 (смес от брашно и
индийско орехче); корен .Nо 4 (корен от блатен аир). Препоръчаното от Иван Раев лечение на паркинсонизма е
ненадминато досега в световната медицинска наука и е възприето под името "българско лечение".
Растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!