Летен дъб, белика, бяла граиица, лютак, лъжник­Quercus robur L.








Зимен дъб, зимно меше - Quercus sessiliflora Salisb

Сем. Букови - Fagaceae


Разпространение. Летният дъб се среща на групи или единично предимно в низините. Зимният дъб расте в
предплапинския и плапинския пояс на цяла България до 1500 м надм. височина.
Описание. Високи дървета с широка, сбита, а при свободно растящите разперена корона. Летният дъб има голи, гладки,
кафявозелени или синкаво зелени едногодишни клонки с дребни, почти закръглени лещанки. Листата му са с къси и
дебели дръжки, неправилно плитко или по-дълбоко пересто наделени на 5-7 двойки тъпи дялове, голи и от двете страни
или отдолу тънко пухести, но със стареенето оголващи, с изключение на жилките. Люспите на чашките (купулите)
пепеляво пухести, керемидообразно разположени и наредени спираловидно, плоски. Зимният дъб е със зеленопепеляви
или кафявочервеникави и голи едногодишни клонки. Листата му са пересто врязано наделени на 4-7 двойки, най-често
заострени дялове и отгоре са голи, тъмнозелени, а отдолу - пухест, с дребни кичурести власинки. Чашката (купулата) на
жълъда отвън е с пухесm по гръбната страна люспи, част от които са и възлесто задебелени. И двата вида дъб са
еднодомни с еднополови цветове - мъжките, събрани в увиснали ресни с 6-делев околоцветник и повече от 6 тичинки, а
женските са единични или са събранипо 2-5 в малки гроздовидни съцветия. Цъфтят през април-май.
Използваема част. Тънката гладка кора от млади дървета с диаметър до 10 см или от млади клонки, която се бели рано
напролет - март-април. за целта върху кората се правят напречни и надлъжни нарези, след което тя се очуква леко с
чукче и се бели. Така обелената кора се суши на слънце (с лицевата страна отгоре), на сянка или в сушилня при t до 50С.
Кората може да се вземе и от прясно отсечени дървета, които се поставят на специални- станоци и се белят с рукан.
Изсушените кори отвън са лъскави, гладки, кафявосиви и с белезникави лентицели, а отвътре са кафявочервени или
жълтеникави. Вкусът на изсушената билка е силно стипчив и слабо нагарчащ. Допустима влажност 15%. Опакова се в
торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Кората съдържа дъбилни вещества до 20%, галова, елагова и ерукова киселина, катехини, въглехидрати,
смоли, кверцит, левулин, слуз, белтъчни вещества, горчиви вещества и др. (в продължително съхраняваните кори или в
корите от стари дървета поради ензимно окисляване, част от танините преминават в неразтворими флобафени). Открити
са още пентозани, пектини, флавоновото съединение кверцетин и др. Жълъдите съдържат скорбяла, дъбилни и
белтъчни вещества, мазнини.
Лечебно действие и приложение. Кората на двата вида дъб има запичащо и противовъзпалително действие. Прилага се
за лечение при диарии и за гаргара при възпаления в областта на устата и глътката, също при изгаряне.
Българската народна медицина препоръчва дъбовите кори още при малокръвие, скрофули, кръвохрачене, повръщане
на кръв, силна и продължителна менструация, дизентерия, глисти, албумин, малария, кащлица, бронхит, възпаление на
пикочния мехур, лош дъх на устата, киселини и болки в стомаха и др.
Външно се използуват под формата на настойки за жабурене при слаби венци и рани в устата, за промивки при трипер и
бяло течение, за бани при потене на краката, за компреси при подутини от изгоряло и др. За пиене при отравяне от
алкалоиди и метали. Пресни листа като лапи служат за увиване на главата при главобол.
За пиене и бани при изпаднало задно черво и хемороиди. Печени жълъди се използуват като кафе при чревни и
стомашни болки, малокръвие, скрофули и ревматизъм. Във ветеринарната медицина и кожарската индустрия.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка счукани кори се варят 10 мин. в 0,5 л Вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4
пъти дневно