Сапунче лечебно, белонога, пенявец­Saponaria officinalis L.
Сем. Карамфuловu - Caryophyllaceae

Разпространение. Из влажните песъчливи и чакълести места край реките и потопите, в
низинните и предпланинските райони на цялата страна докъм 1000 м надм. височина.
Описание. Много годишно тревисто растение с голи или слабо окосмени, изправени или
приповдигащи се стъбла, високи 30-90 см. Коренът е тънък, червеникав, хоризонтален. Листата са срещуположни, тясно елиптични
или овално ланпетни и целокрайни, с къси дръжки. Цветовете са бледорозови или бели, разположени по 1-2 в пазвите на
най-горните листа и събрани в рехави или сбити метличести съцветия. Те са с 5-листна тръбеста чашка, 5-листно венче и 10
тичинки. Цъфти през юни-юли.
Използваема част. Корените на растението, които се вадят през есента - септември-октомври - или напролет, през март. Сушат се на
сянка или в сушилня при t до 45С. Изсушените корени отвън са червеникави, а отвътре - белезникавожълти, без миризма и с
горчив вкус. Опаковат се в торби. допустима влажност 12%. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. До 20% сапонини: сапорубиви, сапорубинова киселина, сапотоксин; въглехидрати, мазнини и соли. В листата са
намерени флавоновият гликозид сапонарин и витамин С.
Лечебно действие и приложение. Билката действува отхрачващо, слабително и пикочогонно. Употребява се при кашлица, бронхит,
стомашни болки.
В българската народна медицина билката се употребява още при задух, ревматизъм, подагра, шипове, чернодробни и жлъчни
страдания, кожни обриви и др.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от корените се вари в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти
дневно. В по-големи дози растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!