Обикновено билковите бани се правят със смес от отвари, пригот­вени от няколко вида растения. Те се прилагат за
лекуване на забо­лявания както по повърхността на тялото, така и на вътрешпите:­органи. Особено препоръчителни са
билковите бани през летни сезон, когато може и трябва да се съчетават (строго индивидуално) и със слънцелечение. '
Баня със запарка от трина (отпадъци от сеното).
Малка торбичка с трина се потапя в захлупен котел с кипнала вода и се оставя в него (но не на огъня) половин час.
БИЛКОВИ БАНИ

Получената запарка се смесва с приготвената топла вода във ваната. температурата на банята трябва да бъде 35-37С,
а продължителността- 10-20 мин. Банята се прилага за закаляване на деца, при кожни болести, възпаления на млечните
жлези и на зърната на гърдите; още при циреи, открити рани, газове и др.
Баня с отвара от овесена слама. Голяма връзка овесена слама се потапя в съд с кипяща вода и се оставя в него да ври
половин час. След това отварата се смесва с топла вода във вана. температурата и продължителността са, както при
банята от трина. Тази баня се препоръчва при възпалителни заболявания на бъбреците и пикочния мехур, както и при
ревматизъм, мехури от обувки, мазолн, вроговени образувания по краката.;
Баня с отвара от трина и овесена слама.
Двете съставки на банята се варят заедно в продължение на половин час. Продължителността на температурата и
болестите, при които се прилага, са, както при първите две бани.
Баня С борови игли. Събират се прясни борови игли,ситно нарязани клончета от бор и наситнени борови шишарки.
Cмecтa се вари половин час. Температурата и продължителността на банята са, както в горните случаи. Прилага се при
заболяване на. пикочните пътища и кожата, за укрепване на нервната система и с козметична цел.
Баня с трици. Вземат се 1/2 до 4 кг (в зависимост от големината на ваната) пшеничени трици. Варят се половин час в 8-10
л вода. Получената течност се прецежда и се смесва с водата за къпане. Teмпературата трябва да бъде около 37С, а
продължителността на банята - до половин час. Такава баня се прилага с успех при кожни заболявания и най-вече при
упорит сърбеж.
Баня с Орехови листа. Листа от орех (300-500 г) и ce варят 10-20 мин. в голям съд. Течността се излива във вани, кaтo
температурат се довежда до 35-37С. Продължителността на къпането е 10-20 мин. Препоръчва се за закаляване на
малки деца н при рахит.
Баня с орехови листа и морска сол. 200 г зелени или 100 г сушени листа се варят в 2 л вода, докато течността
изври наполовина. След това се смесва с водата за кьпане, където е разтворена 200 г морска сол. Температурата и
продължителността са, както по-горе. Препоръчва се при рахит и бронхити.
При липса на орехови листа може да се използува детелина (двойно по-голямо количество). Приготвя се, както бапята от
трина.
Баня От дъбови кори. 1 кг дъбови корн се измиват ,с четка и се варят в 6 л вода, докато течността изври наполовина.
Получената отвара се излива във водата за къпане. Температурата на банята е 35 - 37С; а продължителността - 10- 20
мин. Препоръчва се при кожни болести (пемфигус). Прави се баня на крайни. ците или цялото тяло.
Синапова баня. Прясно счукано или смляно синапово сeмe (100--150 г) се връзва добре в платнена торбичка,
поставя се в топла вода (38С) и се държи в нея, докато водата се размъти добре. Продължителността на банята е
10-15 мин. Прилага се при настинка, хрема, плеврит, бронхити и др. Банята е за цялото тяло.
Баня с ечемик или гроздови пръщини. Слага се в кофа или чебур още топлият или току-що изварен за ,бира ечемик;
последният може да се замести с гроздови пръщини. Тази баня, която трябва да трае 15-30 мин., се препоръчва за
лечение на болести на краката - ревматизъм, артритни изменения, вроговявания. Липа с разширени вени не трябва да
правц бани по-горещи от 25С!
Топла седяща баня с полски хвощ или Змийска хурка. Взима се 100 г хвощ или стръкове змийска хурка.
Приготвянето на банята става по описания по-горе начин, като температурата след сваряването на билките трябва да
бъде' 25-30С, а продължителността нц. банята 15 мин. П репаръчва се използуваната вече отвара да се употреби за още
две последователни вани, разбира се, вече студени: едната 3-4 часа след първата, а другата един час след втората, с
продължителност 1-2 минути. Седящите вани се правят 2-3 пъти седмично и се прилагат за ле­чение на хемороиди
(маясъл), фистулн на дебелото черво, бъбречни, колики. бъбречнокаменна болест, мъчно уриниране, но в този случай
без прилагане на последващите студени бани.
Баня с хвойна. 150 r леко счукани плодове от хвойна се връзват в платнена торбичка, която се кисне в топла вода
(38­ - 40С) половин час. Продължителността на банята е 10-15 мин. Тя се препоръчва за лечение на сърдечно-съдови и
нервни заболя­вания. Банята се прави на цялото тяло.
Парна баня за главата (инхалация). Широк и дълбок котел или дървено ведро се напълва до 3/4 с вряла (кипнала) вода,
в която се слага по една супена лъжица от следните билки: копър, градински чай, чубрица, бъз, жиловлек, ли пов цвят.'
При липса на тези билки те могат да се заменят с една шепа коприва! или трина. След поставяне на билките съдът се
покрива с похлупак и мокър плат, .за да не излиза парата, и се слага на малък стол.! Болният сяда на голям стол,
съблечен до кръста, и се навежда над съда, като маха похлупака и мокрия плат. Така наведен над водата, болният се
покрива с одеяло или черга. Той трябва да вдишва дъл­боко парата с широко отворени уста, нос и счи. Това трае10-15.
мин. Инхалацията се прави в добре затоплено помещение. След нея горната част на тялото се измива със сту дена вода
и се подсущава (препоръчително е последното да стапачрезенергични движения, а не с помощта на кърпа). Парните
бани се препоръчват при настинка, задух, грип, ревматични И невралгични болки в горната част на тялото, синузит,
възпаление на кожата и др. забранено е прилагането на парната баня при болни със слабо сърце. високо кръвно
налягане или изтощени от тежка болест.
Пьлна баня против обриви и лшuеи. Ситно. нарязани стръкове от риган (100 г) се заливат с 2 л гореща вада и се оставят
да киснат 30 мин. Прецедената течност се слага в съда, където ще се прави. банята, като се долина вода с температура
30С. Прадължителността на банята е 30 мин. .
Баня за омекотяване на краката. Във вана с тапла вода се слагат 100 г морска сал и отвара от 0,5 кг конски кестени.
Продължителността нa банята е 30 мин. След банята краката се разтривнтс камфоров спирт и зехтин. Банята се
препоръчва за омекотявагевроговяването на краката, за усилване тонуса на мускулите и циркулацията на кръвта,
Баня за отстраняване умората u потенето на краката. Ежедневна баня с отвара от дъбови кори (както по-горе) и морска
сол при 37С, след това масаж със зехтин.
Баня при студени крака. Краката се държат :2 мин. в гореща вода (колкото може да се търпи) и 10 секунди в студена.
Това се повтаря. 5 пъти. Свършва се със студена вода. Добре е в банята да се прибави. отвара от глогов цвят
(50 г цвят от глог се вари 10 мин. в 1 л вода)..
Парни бани на лицето. В зависимост от кожаю тези бани се правят с различни билки. При суха, чувствителна и лесно
възпаляваща се кожа се използува смес от равни части маточина, копъг лавандула, лайка, невен и подбел. При мазна
кожа с разширени пори и прекомерно изпотяване добре действува смес от равни части розмарин, градински чай, лайка,
липов цвят, листа на мента,. дъбови кори, плодове от конски кестен, листа от върба и броа. При бледа, вяла и уморена
кожа се препоръчва смес от камфора, лавандула и маточина. .
По 1 супена лъжица от билките се поставя в широк метален съд с вода и се оставя да заври. След като водата започне
да се изпарява, лицето се доближава до 20 см. от съда над парата и главата се покрива с хавлиена кърпа. Парната баня
трае 15 мин. След нея лицето се измива със студена вода натрива се с билков лосион и се поставя билкова маска ( вж.
по - горе).
Билковата парна баня на лицето се прави веднъж седмично. Тя освежава лицето и го почиства от черни точки, бели
зърна и др.