Блян, попадийка, бленuка, бунuка­ Hyoscyaтиs пiger L.

Сем. Картофови-Sоlапасеае
Разпространение. По буренливите места и край пътищата из цялата
страна.
Описание. Едно- или две- до многогодишно, лепкаво и неприятно
миришещо тревисто растение с меко окосмено, разклонено стъбло,
високо до 80 см. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени,
отдолу по-светли. Приосновните са с дълги дръжкии розетковидно разположени,увяхващи през време на цъфтежа.
Стъбловите са последователни, без дръжки, полуобхващащи стъблото. Цветовете са едри, почти приседнали В
пазвите на връхните листа и са събрани в едностранни гроздове по върховете на стъблото. неговите разклонения.
Те са с високо гьрневидна при отвора 5­делна чашка и фуниевидни, леко неправилно 5-листно нечистожълто венче,
изпъстрено с мрежа от виолетови жилки. Плодът егьрнеподобна кутийка с похлупаче, изпълнена с бъбрековидни
грапави семена.
Използваема част. Листата на двегодишните растения, брани през време на цъфтежа - юни-септември. Откъснатите
листа трябва да се поставят в кошници на тънки пластове, защото, държани в чували или на дебели пластове, те бърза
се запарват и при сушенето почерняват. Сушат се бързо на сянка или всушилня при tO дО 400С. Изсушените листа са
сивозелени, със слабоупойващ мирис и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в каси. Търсена и
изнасяна билка. Запазват се на сухо и проветриво място. След манипулация с билката (бране, сушене) ръцете да се
измиват!
Химичен състав. Алкалоидите хиосциамин, атропин,. скополамин; гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосцицикрин;
восъкообразно вещество, смолисто вешество и др. Семената съдържат още мазнини, и ненаситени киселини.
Лечебно действие и приложение. Билката притежава протuвоспастично и болкоуспокояващо действие; предизвиква
намаление на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези. .
В българската народна медицина се употребява при стомашни и чревни болки, невралгии, магарешка кашлица,
менингит, ревматизъм, парализи (нервни, мозъчни), главоболие, възбуденост уатеросклеротици и алкохолици,
старческо треперене, безсъние и др. Външно за жабурене при зъбобол; настойка от листа в силна ракия в съотношение 1:
10 се използува за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане спресни
зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в ед­накво съотношение. Изсушените листа на бляна във вид
на цигарисе пушат против пъпки по венците, а в комбинация със сухи листа. от татул, лудо биле и маточина - при задух
с асматичен или възпалителен произход.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка от листата се киснат 1 час в 0,5 л вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 1
супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. Да се употребява под лекарски контрол!
Растението е силнo ОТРОВНО!