ЛАЗАРКИНЯ СЪЩИНСКА, бодисора, ароматна лазаркиня - Asperula odorata
Сем. Брошовu - Rubiaceae

Разпространение. Из сенчестите гори (главно в буковите) във всички планински райони на страната.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, неразклонено, четириръбесто, прешленесто стъбло, високо до 30
см, и с пълзящо коренище. Листата са тясно елиптично ланцетни деланцетни, разположени в прешлени по 6-8, като от
долната стpaна са окосмени заедно със стъблото около прешлена. Цветовете са бели, с приятна миризма, фуниевидни
на дълги дръжки. Те са разположени в щитовидно съцветие на върха на стъблото; чашката е недоразвита, венчето
4-листно, тичинките - 4, плодникът - двугнезден. Плодът е зелен и сух, разпада се на 2 половини, които имат твърди
кукести израстъци.
Използваема част. Стръковете, брани преди или в началото на цъфтежа - април-юли. Сушат се бързо на сянка или в
сушилни при t до 35с. Изсушената билка е с тъмнозелен цвят, с кумаринова миризма и слабо горчив вкyc. Допустима
влажност 12%. Опакова се в книжни торби. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. Билката съдържа кумаринов гликозид (който при сушене освобождава част от кумарина), гликозида
асперулозид, танини, горчиви вещества, етерично масло, смола н др.
Лечебно действие и приложение. Действува омекчително (при кашлица), пuткочогонно, потогонно; болкоуспокоително
В българската народна медицина лазаркинята се употребява при задух, кашлица, пясък в бъбреците и жлъчката,
жълтеница, болести на далака, хистерия, главоболие, сърцебиене, безсъние,стомашни болки, воднянка и др.
Външно билката се използва за компреси при циреи, трудно зарастващи рани, кожни обриви и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици нарязани стръкове се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час.
Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.