Жълтуга багрилна, бояджийска жълтуга
Genista tinctoria L.

Сем. Кремови - Liliaceae

Разпространение. Из влажните ливади и по тревистите ,склонове, в редките гори и
храсталаци, в равнинните и предпланинските райони на цяла България.
Описание. Силно разклонен малък xраcт или полухраст, достигащ на височина
30-60 см, с ръбести клони. Листата са ланцетни или елиптични, отдолу са
тъмнозелени и с ясно забележими,странични жилки. Цветовете са жълти, събрани в
дребни гроздовидни съцветия, които образуват метлица. Плодът е продълговат боб.
Медоносно растение.
Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа - юни-август.
Суши се на сянка или в сушилня при t до 40С. Изсушената билка е със зелено стъбло
и листа и жълти цветове, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влажност :12%.
Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Съдържа алкалоидите спартеин, анагирини метилцитизин,
флавоно производното лyгеолип, цистеин, етерично масло, багрилото генистеив
(придаващ жълтата окраска на цветовете) и др.
Лечебно действие и приложение. Билката възбужда центъра на дишането, повишава
кръвното,налягане, действува пикочогонно, кръвоспиращо и слабителтю. Прилага се
при камъни в бъбреците, хемороиди, подагра, ревматизъм, сърдечна невроза.
Българската народна медицина препоръчва жълтугата още при чернодробни и далачни възпаления, мокър лишей,
болести на щитовидната жлеза и др. Външно билката се използува за налагане при изкълчено, набито, гнойни рани и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 4 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди
ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват и други видове от рода жълтуга. Такова е растението прещип
(Genista sagittalis L.), чиито стръкове се използуват под формата на запарка при подагра и ревматизъм (за пиене и
налагане).