Божур червен, арапче, жабурка, марьон корен
Сем. Божуровu - Paeoпiaceae

Разпространение. Расте в храсталаците, сухите каменливи места, редките гори и поляните до 1000 м надм. височин
в цяла Северна България, включително Предбалкана, по черномор­ското крайбрежие, в югозападна България, в
Тунджанската хълмиста равнина, Източни и Средни Родопи.
Описание. Многогодишно тревисто растение със сочно, разклонено стъбло, високо до 1 м. Има късо коренище, от което
излизат вретеновидно надебелени грудести корени. Листата са едри, последователни, два пъти триделни с яйцевидни,
на върха дълбоко врязани или назъбени дялове, които oTrope са по-тъмни, а отдолу по-светли. Цветовете са
разположени поединично на върха на стъблото, едри, тъмно- или светлочервени до розови, с 5-делна чашка, 8-12
(14)-листно венче, многобройни тичинки и много свободни плодници. Плодът е сборен, семената черни, лъскави.
Медоносно растение. ,
Използ у в а ема час т. Венечните листа и корените. Венечните листа се берат през време на цъфтежа - май-юли и
непременно в сухо време. Те не бива да се мачкат, защото при сушенето потъмняват. Сушат се на слънце или в сушилня
при t. до 400с. Изсушеният цвят е червен или тъмночервен, със слаба миризма и сладникаво-тръпчив вкус. Допустима
влажност 12%. Опакова се в шперплатови каси.
Корените се вадят през септември-ноември и след измиване се сушат на слънце или в сушилня при е до 500с. Изсушени
те са тъмнокафяви, с неприятна миризма и горчив вкус. Опаковат се в
Химически състав. Венечвнте листа съдържат отровното багрило пеонин, танини и др. Корените съдържат етеричво
масло, глутамин, пеония-флуресцив, аргинин, неуточнен aлкалоид, калциев оксалат, танинн, смоли и др.
Лечебно действие и приложение. Притежава противоконвулсивни свойства, засилва тонуса на гладката мускулатура
(матка, черва, пикочопровод), улеснява съсирването накръвта. Поради тези му Свойства се Прилага главно като
помощно средство при лекуване ва епилепсията, за изхвърляне на пясък и камъни от бъбреците, за лекуване на
хемороиди, цепки (фисури)около ануса. Добри резултати се наблюдават и при прилагането му при подагра.
В българската народна медицина се употребява още при болки в стомаха и червата, хистерия, ревматизъм и др.
Отварата от се мената служи като слабително средство.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка стрити корени се варят в 400 мл вода 5 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена
чаша преди ядене 3 пъти дневно. 1 супена лъжица от венечните листа се кисне 1 час в 300 мл вода. Прецедената настойка
се изпива на 3 пъти преди ядене. При хемороиди може да се взима от корените-колкото грахово зърно (с малко вода)
след ядене 3 пъти дневно.
В големи дози растението е отровно!.
В нашата народна медицина за лечебни цели се употребява и теснолистнuят божур (Paeonia teпuifolia L.). Отварата от
корените му се употребява освен в случаите, при които се използува червевният божур, още и като средство за
регулиране ва нередовна и недостатъчна менструация.