Бял бор, борuка, червен бор (Pinus sylvestris)
Сем. Борови - Pinaceae

Разпространение. Главно из Рила, Западни и Средни Родопи и Пирин, по-малко из
Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осогово, Славянка и др., където образува
чисти или смесени гори по южните, югозападните и западните им склонове. най-често
между 1000 и 2000 м надм. височина.
Описание. Вечнозелено. дърво. стигащо на височина 40 м и повече. Кората на
възрастните дървета в долната част сивока­фява до медночервешi, напукана на
неправилни плочки, към върхаи на по-дебелите клони жълтеникаво- до червеникаво -
оранжева. Листата са игловидни и са разположени по два в късо влагалище върху
скъсени клонки, до 7 (8) см дълги, сивозелени. Мъжките шишарки са ресовщни. Женските
шишарки са яйцевидно конични. сиви, разположени по върховете на младите клонки
върху извити надолу .дръжки. Цъфти през май-юни. .

Използуваема част. Младите връхчета, брани през февруари-април. Сушат се
на сянка или в сушилня при t до 4ОС и при добра вентилация. Опаковат се в
конопени чували. Изсушените връхчета са червеникавокафяви, със смолиста
миризма и горчиво-смолист вкус. Допустима влажност 12%. Запазват се в сухи
и проветриви помещения.
Химичен състав. Връхчетата съдържат до 30% етерично масло (което се
състои от u-пинен, лимонен, борнеол, борнилацетат, кадинен, силвестрен,
дипентен, сложни естери и свободниалкохоли); смоли, минерални соли,
витамини В, С, К, провитамин А, танини, горчиви вещества, пиникрин,
пиницнкрин и др.
Лечебнo действие и приложение. Притежават отхрачващо и омекчаващо лигавицата свойство. Действуват
противовъзпалително, разтварящо пикочните камъни и разширяващо кръвоносните съдове, пuкочогонно. Прилагат се
при болести на дихателните пътища (бронхити, ангина, туберкулоза), при простуда (за инхалации, разтривки),
ревматизъм, бодежи, ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур, скорбут.
Българската народна медицина препоръчва боровите връхчета и при задух, воднянка, скрофули, хемороиди и др.;
външно - за инхалация при задух, за бани при ревматизъм, екземи, лишеи и обриви по главата и тялото. Втвърдената
смола, взимана в доза колкото лещено зърно, действува добре при белодробен абсцес и хемороиди, а разтопена - при
рани от обуща.
Начин на употреба. 100 г борови връхчета се варят в 2,5 л вода, докато остане 0,5 л. Отварата се прецежда и още докато
е гореща. се добавя 250 г небет-шекер, а като изстине - 250 г мед. Взема се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно.
Някои прибавят също и по 10 г счукана канела. 5 г карамфил и 1 индийскоорехче. Освен това настойката от листата на
бора поради високото съдържание на витамин С може да се използува през зимата като добро витаминно средство
(100 г зелени листа се нарязват ситно, прибавя се 1 супена лъжица ,разредена солна киселина, която се купува от
аптека, и се киснат 2 дни в 2.5 л хладка вода. Настойката, се npецежда и се пие по 1 кафена чашка след ядене).