Трябва да се знае например, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през време на цъфтежа, а цветовете
- малко преди или след пъл­ното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели,
а коренитеи другите подземни части - през есента след увяхването на надзем­ната част на растението или рано напролет преди
да започне раз­витието им; корите се белят през есента след узряването на пло­довете ипи рано напролет при започване
на сокодвижението (преди развитието на растението); пъпките -
рано напролет преди раз­пукването им, а семената - малко преди или при пълното им уз­ряване.
Защо са се наложили тези правила? Билките се ценят по съдържа­нието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на
тезивещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови органи (пъпки, листа, цветове, корени, семена,
плодове). От друга страна, количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от фазите на развитие на растението,
от годишното време (дъждовно, сухо), от почвените условия, от географската ширина и др. Така например листата на момината
сълза (Coпval­laria тajalis L.) са почти два пъти по-богати на лечебни вещества. Когато се берат преди цъфтежа (около две
седмици), отколкото през вpeмe на цъфтежа. Коренът на ружата (Althaea officiпalis L.) съдържа през периода на цъфтежа малко
скорбяла и слузни вещества, докато през есента, след увяхването на надземната част, тези вещества са най-много. В сладкия
корен (Glycyrrhiza glabra L.) количеството на глицеризина е по-голямо през време на пълния цъфтеж, а към края му то силно нама
лява. Съдържанието на морфин в сънотворния мак (Papaver soтniferuт L.) и на никотин в тютюна tNicotiaпa (аЬасuт L.) е най-малко
в началните фази, докато в края на развитието на растението то силно се увеличава. При някои растения се забелязва обратиото
явление. Например в кърпикожуха (ColcЫcuт autoтпale L.) силно отровният алкалоид колхицин е в голямо количество през
пролетта, а през есента силно намалява. Корените на лудото биле (Atropa Ьеиааоппа L.) са по-богати на ал­калоиди през пролетта,
отколкото през есента. Такива колебания се наблюдават и в други растения. Така например плодовете на църкалото, дивата
краставица [ВсЬаиип elateriuт (L). А. Rich.1 през време на цъфтежа са силно отровни. Същото се отнася и за блатняка
(Caltha palustris L.), който преди цъфтежа си може да служи за храна на добитъка, а през време на цъфтежа става силно отровен.
От друга страна, растенията, изложени повече на слънuс, съ­държат по-голямо количество етерично масло, отколкото растящите ,
на сянка. Възрастта на растенията също може да окаже влияние върху количеството и качеството на съдържащите се в тях
действуващи вещества. Младите дъбови кори например са по-богати на танин от старите, но старите пък са по-богати на горчиви
вещества. По-старите хининови дървета съдържат в корите си по­голямо количество хинин, отколкото по-младите.
Да се определя точно времето, когато започва или когато за­вършва дадена фаза от развитието на едно растение, е невъзможно,
понеже това зависи от много фактори - географско разпространение, климат, годишно време (суша, дъждове, ранна пролет или
продължителна зима), почвени условия и др. Необходимо е да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се
извършва в сухо и слънчево време сутрин, следвдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене
почерняват или бързо се запарват и мухлясват. Билкоберачът, преди да пристъпи към събиране на лекарстве­ните растения,
трябва не само да е добре запознат с техниката набрането, но и да знае кое растение и коя част от него е необходимо да се бере,
в какво количество, какъв е начинът на сушене, опако­ване и запазване. Необходимо е добре да се знаят и ботаническите
особености на растенията, защото има доста видове, подвидове аформи, които си приличат много и може да се смесят. При
всяко съмнение берачът трябва да се обърне за съвет към отговорника побилкосъбирането, към някой специалист или направо
към Билкокооп. Именно от Билкокооп се получават инструкции какви билкида се берат, в какво количество, какви са правилата
за брането исушенето, какви са изкупните цени на билките, както и други въпроси, интересуващи билкоберача. Билкоберачът
трябва добре да разпознава отровните растения. При бране на отровни билки не бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и
други части на тя­лото с ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да се измият със сапун. Забранено е деца да
се занимават с бране наотровни билки. При самото събиране да не се берат наядени, из­съхнали, вдървенели, почернели или
силно замърсени растителни. части. Отровните билки да се берат отделно от неотровните. Самата беритба на билките да става не
чрез скубане и късане, а чрез рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използува, и се оставят известен
брой растения за размножаване. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения. Правилно е при всяко излизане да се
бере само една билка. По този начин се избягва смесването, а и производителността на труда е по-голяма. Събраните растения се
поставят в кошове, в сандъци или в кошници (не в чували) рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те се
запарват и почерняват. Билките трябва да се сушат не по-късно от 5-6 часа след брането им, като за предпочитане е това да става
в сушилня. Ето защо билкоберачът трябва предварително да е приготвил необходимият инвентар за сушенето им. При правилно
изсушаване растението запазва действуващите си вещества, не мухлясва, не почер­нява и не ферментира. Бавното сушене води
до загниване на расте­нията, а много бързото (без вентилация) - до разлагане на съдържащите се в тях действуващи вещества.
На сушене се подлагат всички растения, с изключение на тези, които подобно на мъжката папрат (коренищата), момината сълза,
змийската хурка, белият крем и др. се употребяват в прясно състояние. Самото сушене е много важно за определяне качеството
набилките и на него трябва да се гледа с голяма сериозност.
Като общо правило трябва да се знае, че надземните части (стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започне при
огъване да се чупи, а не да се превива. Листата се сушат дото­тава, докато средният дебел нерв на листа при огъnане съшо се
чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката, не об­разуват топка, а веднага се разпадат. Това се отнася и за корените,
и за коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, 11 не да се огъват. За по-бързо изсушаване месестите и дебелите
ко­рени предварително се нацепват. Правилно изсушените кори също'трябва лесно да се чупят при превиване, а пъпките при
стриване-лесно да се разпадат.
Установено е, че най-правилно е растенията, съдържащи етерични масла, да се сушат при температура 30- 40С. Останалите могат
да се сушат и при Teмпepaтypa 45-70С, а месестите плодове(шипки, малини, ягоди, глог и др.) - при температура 60-100°C. При
сушене сушилнята трябва да се загрява постепенно, докато се ,стигне до определения максимум, като се осигури добра
вентилация. По този начин се избягва с6ръчкването по повърхността на растенията, което преди за по-бързото изсушаване на
вътрешната им част.
Както преди, така и след изсушаването билките се преглеждат и се поqистват от пожълтели, наядени, изсъхнал :или изгнили
растителни части, а също и от попадиали в тях други предмети и сепристъпва към опаковането им. Обикновено цветовете се
опаковатв обвити с хартия шперплатови сандъци, които се пълнят, без да се притъпкват. Листата може и да се балират, като
някои от тях (мента, вълнест напръстник, лудо биле, блян и др.) се слагат в шперплатови каси. Стръковете, корените и коренищата
се опаковат в торби или бали. Семената и плодовете се опаковат в книжни или конопени торби.