Синя Жлъчка, бърдоква, свинок, синя млечка -Cichorium intybus L.

Сам. Сложноцветни - Composirtae

Разпространение. Расте из ливадите и пустошите, край пътищата, в обработваемите земи, залежите и
стърнищата в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с ръбecта стъбла, слабо окосмени, високи до 1,2 м. Коренът
е вретеновиден, месест и неразклонен. При основните листа са събрани в розета и са вълновидно
пересто нарязани на триъгълни назъбени дялове, а стъбловите са ланцетни, остро назъбени, полу
обхващащи стъблото. Цветовете са сини, рядко бели, езичести, събрани в съцветия кошнички, които са разположени поединично
или на кичури в пазвите на връхните листа. Плодът е сивожълт, набразден, навърха с дребни люспици. Медоносно растение.
Използваема част. Надземната част на растението и корените му. Надземната част се бере през време на цъфтежа­
- юли-август. Суши се бързо на сянка или в сушилня при t до 40с.
Изсушените стръкове са със зелени стъбла и листа и сини цветни кошнички, без миризма и със слабо горчив вкус. Опаковат се в
бали. Допустима влажност 12%.
Корените се вадят през есента - октомври - при завяхване аа растението. След изваждането те се измиват, по-дебелите се
нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при t до 50с. Изсушените корени са тъмнокафяви отвън и бели или жълтеникави
отвътре, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Съхраняват се в сухи и проветриви
помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. Корените съдържат инулин, гликозина интибин, фруктоза, левулоза, левулин, холин, смоли, дъбилно вещество,
белтъчни вещества и др.
Цветовете съдържат гликозида цихорин, листата - инулин, а сокът - горчивите вещества лактуцин, лактухоnикрин, таракса­стерол и
др. В семената са намерени също инулин и протокатехи­ нови алдехиди.
Лечебно действие и приложение. Билката повишава апетита и улеснява храносмилането. Действува успокоително на централната
нервна система и усилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения. Има противомикробно
действие.
В българската народна медицина синята жлъчка се употребява при чернодробни и жлъчни страдания, стомашни киселини и язва
на стомаха, гастрит, трудно уриниране и кръвопикане, при болести на далака, тении и глисти у децата, бронхит, кашлица и др.
Външно се препоръчва за лапи при кожни изриви и отоци. Сухият и опечен корен влиза в състава на франк кафето.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от стръковете или 1 супена лъжица от корените се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1
винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.