Очиболец лечебен, бутурак, планински очиболец - ­Potentilla tormentilla Neck. (Р. erecta Rauschel)

Сем. Розоцветни - Rosaceae

Разпространение. Из влажните ливади, замочурените места и торфищата, но също по каменисти места в
предпланинския и планинския пояс на всички наши планини.
Описание. Многогодишно тревисто растение с прави или в основата полегнали, разклонени и окосмени стъбла, високи 15-­30 см.
Коренището е обикновено късо и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно
тъмнолъчисто образувание. Листата са приседнали (стъбловите) или с къси дръжки (при основните), триделни и едро назъбени, с
големи прилистници. Цветовете са разположени по единично в пазвите на листaтa, с дълги дръжки. Те са жълто обагрени, с
двойна 4-листна чашка, 4-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена.
Използваема част. Коренищата, извадени рано на пролет - през март или през есента - октомври - от 2-З-годишни растения. След
изваждане коренищата се измиват и се сушат на сянка или в сушилня при t до 45С. При сушенето коренищата да не се допират до
железни предмети, защото потъмняват. Изсушената билка е тъмнокафява или червенокафява отвън и червена отвътре, без
миризма и с горчиво стипчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Билката съдържа гликозидите торментилин и торментол, хининова и елагова киселина, до 35% танини (главно
катехини и катехинови флобафени), смолисто вещество, етерично масло, восък, скорбяла и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува кръвоспиращо и запичащо. Прилага се при различни кръвоизливи (от
стомашни язви, туберкулозно кръвохрачене, силна менструация и др.), диария, бяло течение, захарна болест и др.
В българската народна медицина очиболецът се употребява още при дизентерия, малария (в смес със синя тинтява), главоболие,
гръдна жаба, кръвопикане и др.
Външно отварата се препоръчва за бани при изпаднало задно черво, за жабурене при възпаление на устната кухина и за
заякване на венците. Настойка от цялата билка в зехтин (1 : 10-20 дни) се препоръчва за мазане при напукана кожа на ръцете,
краката или устните. Настойка от цялата билка (прясна) в бяло вино- 10 дни - седава за усилване и апетит.
Начин на употреба. 1 супена лъжица нарязани коренища се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша предиядене 3 пъти
дневно.
В нашата народна медицина се препоръчват още следните билки от рода очиболец: бял очиболец (Potentilla аlbа L.) - при болести
на сърцето и за регулиране на недостатъчна менструация; пачи очиболец (Poteпtilla anserina L.) - против болки в стомаха и червата,
сребролистен очиболец (Р. argentea L.) - против диария, дизентерия, стомашни и чревни болки, хемороиди, ухапано от отровни
змии, за компреси при възпаление на очите и др.; усойна трева (Р. cinerea Chaix) и почудиче (Р. recta L.) - против ухапване от
отровни змии; гьрличева трева (Р. reptans L.)- против болестта гърлица у свинете, откъдето носи името си, също против малария,
диария, дизентерия, хемороиди, за жабурене за заздравяване на венците; загърличе (Р. rupestris L.) - против заушка при децата,
като се пие и се налага болното място.