Бял uмел. клeйнuк, кукувuча плюнка, скребър, елелuка - Viscuт albuт L.

Сем. Имеловu - Loraпthaceae

Разпространение. По клоните иа овощните и па други широколистни и иглолистни дървета
най-често в Източна България, в другите райони по-рядко.
описание. Малко, полупаразитио вечнозелено храстче с почти сферична коройка, което се
прикрепва към клоните на дърветата посредством кореноподобни образувания. Стъблото е голо,
виловидно разклонено, както и клонките, членесто, високо до 50 см. Листата са бледозелени, кожести, срещуположни,
обратно яйцевидно ланцетни до тясно ланцетни, приседнали по върховете на клонките. Двудомно растение.
Цветовете са еднополови, събрани най-често до 3 (5-6) заедно, в основата между клонките. Плодът е кълбеста, сочна,
едносеменна лъжлива ягода, голяма колкото грахово зърно, отначало зелена, след узряването бяла, прозрачна. Цъфти
през март-април.
Използуваема част. Младите клонки заедно с листата, и то на имела, който се развива по иглолистните дървета. Режат
се на разстояние 25 см от върха през периода от септември .до март. След почистването се сушат на сянка или в
сушилня при t до 45с. Изсушеният имел е със зеленожълтеникав цвят, без миризма и със слабо тръпчив вкус. Допустима
влажност 1.2%. Опакова се в конопени или книжни торби и бали. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Изнасяна билка.
Химичен състав. Вискотоксин, висцин, холиноподобно вещество, норвискалбин, вискалбин, тирамин, инозит, урсон,
мазнини, витамин С, провнтамин А, сериигинин, смолисти и дъбилнивещества и др.
Лечебно действие и приложение. Белият имел притежава свойството да понижава чувствително кръвното налягане, да
преодолява спастични състояния (главно в детската възраст) и да действува кръвоспиращо. Употребява се за лекуване
на повишено кръвно налягане, атеросклероза, при болести на нервната система (помощно средство при някои форми
на епилепсия); имел, бран от бреза (детски спастични състояния, главоболие, невралгии); за лекуване на маточни
крьвоизливи, продьлжителна и болезнена менструацuя, кръвотечение от носа.
В българската народна медицина имелът се употребява още при неволно треперене, болести на далака, за
забременяване (заедно с плодовете), за увеличаване на млякото у кърмачките и др. Плодовете на имела се взимат при
виене на свят, магарешка кашлица, отоци и тумори.
Начин на употреба. 1 супена лъжица ситно нарязани клонки с листасе варят 10 мин. 130,5 л вода. Прецедената отвара се
пие по 1 винена чаша преди ядене.3 пъти дневно. Плодчета се взимат по 1 -2 след ядене с вода. Поради отровността им
обаче не е желателно да се взимат продължително време.