Пoвет, бяла лоза, павет, скребър ­ Сlematis vitalba L.

Сем. Лютuковu Ranunculaceae

Разпространение. Из горите и храсталаците дo 1500 м вадм. височина навсякъде в България.
Описание. Многогодишно увивно и пълзящо растение с вдървеняващи разклонени стъбла,
Дълги до 30 м. Листата са текоперести, с яйцевидно ланцетни листчета и с дълги дръжки, е които растението се залавя за околните
предмети. Цветовете са бели, събрани по няколко в метличести съцветия, слабо ароматни, с 4-делен околоцветник и многобройни
тичинки. Плодът е червенокафяво окосмено орехче с дълго, пересто, влакнесто извито стълбче.
Използваема част. Листата, брани през време на цъфтежа - май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при t до 45С. Допустима
влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Запазват се на сухо и проветриво място.
Химичен състав. Анемонол, клематитол, сапонинми, пеонтин, стигмастерин, неизследван гликозид, церилов алкохол \ мирицилов
алкохол, мелисова киселина, цитостерин, триметиламин, восъчни вещества и др. (Съдържащият се в растението клематитол и
анемонол са отровни.)
Лечебно действие и приложение. Действува противомикробно,противогъбно (фуниевидно),пикочогонно и потогонно. Препоръчва
се при воднянка, сърдечни отоци, възпаления на очите и пикочния мехур, при венерически болести, главоболие, костни тумори,
за засилване на апетита и др.
Българската народна медицина препоръчва листата на павета още при стомашна язва, треска, язва от разширени вени и др. Външно -
за бани при краста, циреи и гнойни рани. Същото действие има и коренът на растението.
В нашата народна медицина се употребява и подкорната тъкан на стъблото на повета. Счукана и омесена със зехтин, тя служи за
алагане (8 часа) при ревматичви болки и шипове (да се внимава, може да се получи изгаряне).
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от билката се попарва с 0,5 л вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафене чашка
преди ядене 3 пъти дневно.