Бял оман, чернокос, оман lnula helenium L.
Сем. Сложноцветнu Coтpositae

Разпространение. По влажни и сенчести места из крайречните храсталаци и гори предимно в
Източна България.
Описание. Много годишно тревисто растение, високо до 1,5 м, разклонено само във връхната
част стъбло, покрито с къси власинки. Коренището е месесто, често многоглаво и с
многобройни грудковидно задебелени корени, при пререз с радиално лъчест строеж.
Приосновните листа са с дълги дръжки, едри, продълговато елиптични, назъбени, а
стъбловите са приседнали, към върхана стъблото постепенно издребняващи, яйцевидни до
широко яйцевидно ланцетни, със сърцевидна, полуобхващаща стъблото основа, отгоре
зелени, с редки къси власинки, отдолу сиви, меко влакнеста напластени. Цветните кошнички
едри, златистожълти, с периферни езичести женски цветове, а в средата цветовете тръбести,
Цъфти през юли-август.
Използуваема част. Коренищата с корените, се вадят рано напролет март, или късно през есента - октомври­ноември.
Избират се само младите месести коренища. След като се измият, те се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня при
t до 40С. Изсушените коренища отвън са сивокафяви, а отвътре ­белезникави с кафяви точки. Миризмата им е приятна,
а вкусът­възгорчив. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени или книжни торби. Запазват се в
сенчесто сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. Етерично масло (състои се от сескви­терпенови лактони: алантолактон, който има противомикробно
и противоглистно действие, изоалантолактон, дихидроалантолактон: и др., инулин, псевдоинулин, инуленин и малки
количества алкалоиди, хеленин, мравчена и бензоена киселина, слуз, горчила и др. стръковете съдържат до 3%
етерично масло.
Лечебно действие и Приложение. Билката има противокашлично и успокояващо лигавuцuте действие, подтиска
фyнкцията на бронхиалните жлези. пpилага се при кашлица от различен произход (бронхити, настинки, грип,
туберкулоза), при стомашни заболявания (гастрити, язва), при заболяване на женските полови органи (болезнена и
липсваща менструация), като помощно средство при чернодробни и жлъчни страдания, хемороиди, кожни заболявания
(сърбеж, краста) и др.
Българската народна медицина препоръчва белия оман още при главоболие, бяло течение, възпаление на простатната
жлеза, задух, трудно уриниране, за укрепване на матката и предпазване от преждевремеино раждане, еnилепсия и др. Външно се използува за гаргара при зъбобол, гърло бол и др. Ситно счукани коренища, смесени със зехтин в съотношение 1 :10, се дават при копривна треска и краста. Във
ветеринарната медицина оманът се използува като добавка към храната на добитъка за увеличаване на млечността.
Прилага се още в пивоварната, парфюмерийната и сладкарската промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица нарязани коренища се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по1
винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В българската народва медицнва се употребява и т. нар. оманово вино за усилване и апетит. В 1 л червено вино се
накисват 100 г корени, като се разклащат често. След 8 дни виното се прецежда и се пие по 1 кафена чашка
(за деца 1 супена лъжица) преди ядене.