Бяло подъбuче, бяла горчuвка, бяла трева, - Teucrium perennial L.

Сем. Устноцветни - Labiatae

Рзпространение. По сухите тревисти и каменливи припечни места из цяла България, но масово само в по-топлите
райони.
Описание. Многогодишно тревисто растение с лежаща или възходящо бяло вълнесто наплъстено четириръбесто
стъбло, високо до 30 см. Листата са линейни, със закръглени зъбчета и подвити ръбове, също бяло вълнесто
наплъстени. Цветовете са дребни, бели или кремави, по-рядко червеникави, събрани' на върха па стъблото в почти
кълбести, бяло вълнести съцветия.
Използваема част. Надземната част на растението - стръковете, които се берат през време на цъфтежа - май-септември
Сушат се на сянка или в сушилня при t до 45С. Изсушената билка е с бял цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима
влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. Неуточнени съставки, горчиви вещества, слуз, танини, смола витамин С и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува дезинфекциозно u запичащо. Прилага се при хемороиди, диарии,
болки в стомаха и червата. .
Българската народна медицина препоръчва стръковете на бялото подъбиче още при възпаление на клепачите
(за пиене и бани) и за жабурене при зъбобол. Във ветеринарната медицина се прилага под формата на лапи при
червясали рани по добитъка. Употребява се също и в консервната промишленост. .
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се залинат с 0,5 л вряла вода и се остават да киснат 1 час.
Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.