Ружа лечебна, бяла ружа, бял слез­ Althaea officinalis L

Сем. Слезовu - М alvaceae

Разпространение. Из влажните места край реките и блaтата, в крайречните храсталаци навсякъде из
България.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, окасмено и кухо стъбло, висако до 1,5 м, и с
късо многоглаво коренище, продължаващо в дебел месест, разклонен кoрен, отвън сиво­жълт, а
отвътре бял. Листата са длановидно нарязани, последователни, с дълги дръжки, ката долните са
петделни, а горните - триделни, едро назъбени. През първата година се развиват самo приoснавните
листа във вид на розетка, а стъблато израства през втората година. Цветавете са разполажени на групи в пазвите на горните листа,
като дръжките им са по-къси от дръжките на листата. Те са бели или бледорозави да розовочервени, с неопадваща двойна чашка,
5-листно венче н многобройни тичинки. Плодът, е дисковиден, с 15-20 радиално разположени едносеменни плодчета, с
бъбрековидни, сиви семена.
Използваема част. Цветовете, листата и корените. Цветовете се берат без дръжките през време на цъфтежа - юни - септември.
Сушат се на сянка или в сушилня при t да 40°С. Изсушената билка е с бледорозов цвят, без миризма и със слузест вкус. Допустима
влажност 12%. Опакава се в бали. Листата се берат също през време на цъфтежа, без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня
при t до 45°С. Изсушените листа са сивозелени, също без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в бали.
Корените се вадят само от двугодишно растение на есен - септември-октамври - или рано на пролет, преди да започне развитието
на растението. - февруари-април. На едногодишните растения корените са тънки и не съдържат достатъчно слуз, а на тригодишните
са вече вдървенели и слузестото вещество е намаляло. След ката се извадят и се почистят от пръстта, те се обелват, по-дебелите
се нарязават и се сушат на сянка или в сушилня при t до 45°с. При бавно сушене корените се запарват. Изсушените корени са бели
отвън и слабожълтеникави отвътре, с характерна миризма и сладникаво-слузест вкус. Допустима влажноcт 12%. Опакават се в
книжно-канапени торби. Всички части на билката се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
При бранетo лечебната ружа не трябва да се смесва с другите 7 вида ружи, кoито се срещат у нас. Пoследните се различават oт нея
пo тава, че растат обикнавенo пo сухи места и имат нагарчащ вкус.
Химичен състав. Цветoвете и листата съдържат главно слуз и 0,02% етерично масло, витамин С и др. Корените съдържат 0. 35%
слуз (състои се от хексази и пентози, галактуронова киселина и др.), аспарагин, бетаин, захароза, мазнини, пектин, скорбяла и др.
Лечебно действие и приложение. Билката дйства противовъзпалително, омекчаващо u отxрачващо, дължащо се главно на
слузестите вещества.
В българската нарадна медицина ружата се употребява при кашлица, задух, пресипнал глас, при възпаление на стомаха и червaтa,
при киселини и язви в стомаха, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, бяло течение, диария и
дизентерия и др. Външно се препоръчва за налагане при циреи и рани, за гаргара при пресипнал глас, за компреси при
възпаление на очите и рани по гърдите на кърмачките.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 0,5 л студена вода и се оставя да киснe 1 час. Настойката се пие
подсладена с мед или небет-шекер по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина при същите болести се употребявт още и корените на бледната ружа (Althaea pallida Willd.) и на
градинската ружа [Althaea rosea (L.) Сау.].