Блатен тъжник, брестолuстно отвратнuче ­Filipendula ulmaria (L.) Маxiш. (Spirea ulтaria L.)

Се-м. РозоцвеmllU - Rosaceae

Разпространение. Край изворите и потоците, по замо­чурепите ливади и тресавищата във
всички наши планини.
Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 1,5 м, с неразклонено или разклонено
само в горната си част обли. стено стъбло и с пълзящо коренище. Листата му са перести, с 1-5
чифта различно големи двойно назъбени листчета, най-горното от които е длановидно и с
междинни по-дребни листчета между тях, всички най-често отдолу сиво окосмени, а отгоре
голи и по-светли. Цветовете му са бели до жълтеникаво бели и са събрани в едри, приятно
миришещи метличести съцветия на върха на стъблото. Чашката е 5-делна, вевче.то -5-6-листво, а тичинките са
многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни дребни орехчета. Медоносно растение.
Използваема част. Надземната част и коренището с корените. Надземната част се бере в началото на цъфтежа - юни­
юли. Суши се на сянка или в сушилня при t до 40°с. Изсушенатабилка е със зелени листа и стъбло, с бледожълтеникави
съцветия, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Коренищата се вадят през есента -
септември-октомври, след узряването на плодовете, когато надземната част на растението започне да увяхва. Измиват
се и се сушат на сянка или в сушилня при е до 40°с. Изсушените коренища са тъмнокафяви, без миризма и с горчив вкус.
Допустимата влажност и за тях е 12%. Коренищата, както и надземната част се опаковат в бали и се запазват в сухо
сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. Стръковете и корепnщата съдържат гликозидите монотропитозид, сnиреин и гаултерин, които при
хидролиза отделят метилов салвцилат, етеричво масло, танини. естери на tалициловата киселина, фосфор, витамин С,
провитамив А, желязо, сяра и .цр.

Лечебно действие и приложение. Билката действува пuкочогонно, противовъзпалително, защитно. Прилага се при
ставните форми на ревматизъм, при задръжка на течности в организма, възпаление на пикочните пътища, диария.
В българската народна медицина се употребява още при болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране,
жълтеница, кож­ни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша, задух, рак и др.
Външно се прилага за промивка при бяло течение, при уха­пване от насекоми и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от стръковете се киснат в 0,5 л гореща вода 1 час. Запарката се прецежда и се пие
по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата също се вземат 2 супени лъжици на 0,5 л вода, но e варят
10 мин. Пие се по същия начин.
В нашата народна медицина се употребява и орехчето, наричано още клинава трева, ливадник, отвратниче -
Filipeпdl'lrт. hexapetala (L.) Gilib. (Spirea filipendula L.), което расте из полян е, ливадите и светлите храсталаци: То е високо
30-80 см тревисто растение с облистено главно в долната част стъбло и с многобройни при основни, прекъснато
нечифтоперести листа. Цветовете му са бели до бледорозови или кремави и са събрани във връхна сенниковидна
метли ца. Корените на орехчето са грудесто или вретеновидно задебелени. Употребява се при същите болести, а освен
товапри жлези у малки деца, при скрофули, както и за бани при ревматизъм.