Вишня - Cerasus vulgaris МШ. (Pruпus cerasus L.)
Сем. РозоцветllU - Rosaceae

Разпространение. Култивирано растение из цяла България.
Описание . Високо до 6 м дърво С лъскава кора. Листата са тъмнозелени, кожести, назъбени, с прилистници с дълги
дръжки. Цветовете са бели, с дълги дръжки, 5-листна чашка, 5-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е сочен,
тъмночервен със сладко­кисел вкус. Медоносно растение.
Използваема част. Дръжките на зрелите плодове. Сушат се на сянка или в сушилня при t до 45с. Изсушената билка е
със светлокафявозелен цвят, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. използуват се
още свежите плодове и костилки
Химичен състав. Листата и плодните дръжки съдържат тaнини, лимонова киселина, декстроза, захароза, кверцетин,
КУ­марин и др. Плодовете - инвертна захар, азотни съединения, танини, свободни киселини, червено багрило, захароза,
фермен'гоксидаза и др. Костилките с ядките - етерично масло, циановодород и др.
Лечебно действие и приложение. Дръжките на плодовете притежават много добро пикочогонно действие (а плодовете
- и слабително). Прилагат се при воднянка, камъни в бъбреците и пикочния мехур, диария, кашлица.
Българската народна медицина препоръчва дръжките на вишнята още при вода в коремната област, нередовна или
изобилна менструация, трудно уриниране, полово безсилие, възпаление напростатната жлеза, моминска бледост и др.
Плодовете действуват добре при ревматизъм и подагра. Костилките, счукани на прах и взимани по 1 чаена лъжичка
преди ядене 3 пъти дневно, са добросредство против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур и при полово
безсилие.
На чин на употреба. 2 супени лъжици нарязани плодни дръжки се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие
по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно