Зимзелен, самодивско цвете, фотофор, влачи градина
Vinca minor L.

Сем,. Тойнови - Аросуnасеае

Разпространение. Отглежда се като градинско растение навсякъде у нас, а се
намира и като подивяло.
Описание. Многогодишно тревисто вечно зелено растение с лежащи стерилни
стъбла и изправени цветоносни стръкове. Листата са срещуположни, елиптични,
целокрайни, с къси дръжки. Цветовете са сини, единични, с къси дръжки, излизащи от пазвите на листата, с 5-листна
чашка, 5-листно сраснало в тръбица венчe и с 5 тичинки. Плодът е продълговата шушулка.
Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа - май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при t до
50с. Изсушената билка е зелена, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажиост 12%. Опакова се в торби или бали.
Запазва се на сухо и проветриво място.
Химичен състав. Съдържа дъбилни и горчиви вещества, горчилото винции, гликозида винкозид, алкалоида минорин,
резерпинин, винии, пубесцин и др.
Лечебно действие и приложение. притежава кръвоспиращо и понижаващо кръвното налягане действие. Прилага се за
лечение при кръвоизливи от носа, матката, белите дробове и при повишено кръвно налягане, главно в първия стадий.
Българската народиа медицина препоръчва зимзелена още при диария, треска, малария, кашлица, кръвохрачене.
Външно билката се използува за гаргара при възпаление на гърлото и устата, за жабурене при зъбобол и за компреси
при мокри екземи и кожии взриви.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от стръковете се вари в 0,5 л вода 5 мин. Отварата се пие по 1 ракиена чашка преди
ядене 3 пъти дневно.
Растението е отровно! Да се взима под лекарски контрол!
В нашата народна медицина се употребява и друг вид зимзелен, наречен още женски бръшлян, любика, черковно цвете
(Vinca herbacea w. к), отварата от листата на който се употребява при диария и дизентерия, както и за промивки при
рани.