Волскu език, еленов език - Phyllitis scolopeпdriuт (L.) Neum.
(Scolo peпdl'iuт vulzare Бт.)

Разпространение. Из сенчестите и влажните гори и на каменисти и
скалисти места в планинската част на България.
Описание. Многогодишна папрат с дълги 15-40 см линейно езиковидни
тъмнозелени кожести и лъскави листа със сърцевидна основа и леко вълновидни Еели краища, излизащи на снопчета
или почти розетковидно от въpxa на късо подземно коренище. Върху долната повърхност на листата от двете страни
насредната жилка и косо спрямо нея се развиват спорангиите със спорите, посредством които волският език се
размножава.
Използваема част. Листата, брани през май-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при е до 45с. Изсушената
билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустимавлажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се
на сенчесто, проветриво и сухо място.
Химичен състав. Неуточнен.
Лечебно действие и приложение. Билката действува отхрачващо, кръвоспиращо, подпомага заздравяването на рани.
Прилага се при всички видове кашлица, кръвоизливи, чернодребни болести, гръдна жаба (успокоява болките).
Българската народна медицина препоръчва волския език при болести на далака, воден плеврит, албумин, възпаление
на бъбреците и др. .
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се
пие по 1 винена чаша преди ядене З пъти дневно.