ВЪНШНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА БИЛКИТЕ

Билките с техните лечебни свойства намират голямо приложение не само за вътрешна употреба. Често те се
прилагат и външно във вид на лапи, компреси, катаплазми, бани за местно (локално) лекуване на заболявания по
повърхността на тялото. Такива са предивсичко редица кожни страдания (екземи,лишеи, пиреи и др.), гнойни и
обикновени рани, изгарания, изкълчвания, контузии, отоци наставите, възп ения на вените и т. н. Но има редица
случаи, кога-;-ои заболявания на вътрешните органи се лекуват чрез външно при­ложение на билките, особено
когато са придружени с болки. Обик­новено такива са заболяванията на органите в коремната кухина.(стомах, черва,
жлъчка, бъбреци и пикочопроводи, яйчницЙ, матка), вьзпаления на ставите, сухожилията и др. И тук билките
най-често .се прилагат под формата на компреси, лапи и бани. Възможността да се лекуват вътрешни органи
посредством външно приложение на билките се дължи на съществуването на т. нар. зони на Хед. В края на XIX в.
английският учен Хенри Хед установил, че болките от вътрешните органи се отразяват (проектират) в строго
определени области от кожата на човешкото тяло. Тези .области се отличават и с увеличена или намалена
(в зависимост
от страданието) чувствителпост към допир и топлина. Сътеству­вавето на зоните на Хед се обяснява с
обстоятелството , че тезиместа са богати на нервни окончания, отвеждащи до такива центровев 'гръбначния мозък,
които са свързани с работата на строго опр ­делен и райони.
Зоните на Хед намират голямо приложение в медицината запоставяне на диагнози и лекуване. Те се използуват и
при билколе­чението и иглолечението (китайската Чжен-чзю терапия). На пред­лаганата от нас схема на човешкото
тяло са посочени някои по ­ важни зони на Хед, където с успех можеда се приложи вънщно билколечение.