Върбинка - Verbena officinalis L.

Сем. Вьрбuнкови - Verbenaaae

Разпространение. Край пътища, из буренливи места, в ливади и
речни долини, а също като плевел из окопните култури.
Описание. Многогодишно тревисто растение с разклонено и високо до 100 см четириръбесто стъбло. Листата са
срещуположни, долните с дръжки, пересто нарязани, средните са триразделни, едро назъбени, а горните - цели,
назъбени или целокрайни. Цветовете са розови или светлолилави, почти двуустни, събрани на върха на стъблото и по
върховете на неговите разклонения в класовидни съцветия.
Използваема част. Стръковете, брани през време на цьфтежа - юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при t до 40С.
Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва
се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.
Химчен състав. Гликозидите вербеналин и вербенин, малко етеричио масло, един алкалаид, горчиво вещество, слуз,
тавиви, инвертив, емулсин и др.
Лечебно действие и приложение. Върбинката е често употребявана билка при много заболявания. Тя притежава главно
нервоуспокоително, общоукрепващо и противо-температурно действие. Прилага се при простуда. отпадналост, умора
(нервна и физическа), при застой на течности в организма, възпаление на черния дроб, далака и др.
Българската народна медицина препоръчва върбинката още при главоболие, пясък и камъни в бъбреците и пикочния
мехур, малокръвие, магарешка кашлица, малария и др. Стръковете, сварени в оцет, се препоръчват за налагане при
плеврит, а сварени във вода, за бани при обриви и лишеи, за компреси при възпалени очи, също за гаргара при лош
дъх на устата.
Начин на употреба. 2 супени лъжици нарязани стръкове се варят 5 мин. в 0,5 л. вода. След като отварата изстине
прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.